СТАНА ЛИ ДЕНОНОЩИЕТО ОТ 26 ЧАСА?
26 вместо 24 форми в таекуон-до!
„Човешкият живот, образно казано, може да се възприеме като едно денонощие. 24-те форми в таекуон-до са 24 часа, едно денонощие, или — целият ми живот…“. Тези думи на създателя на таекуон-до генерал Чой Хонг Хи (1918–2002) са познати на всеки, който е тренирал корейското бойно изкуство. Това е най-популярното определение за форми (тул) и „задължителното“ обяснение на въпроса — какво е тул — в изпитите за степени. Практиката показва, че у повечето тренирали таекуон-до за кратко, това е една от малкото дефиниции, които помнят и извън изпити.
С излизането на една книга обаче нещата се променят. Туловете станаха 26, а не 24… Ще означава ли нещо това, след като в продължение на десетилетия стотици израснаха, явиха се на изпити, взеха степени и тренираха таекуон-до със знанието, че формите са 24… За наше успокоение така е и по света… или поне в по-голямата част от него. Обаче има и друго. Колкото и да е популярно таекуон-до, за нетрениращите то е просто едно от многото бойни изкуства. Сред тях думата „революция“ трудно ще се възприеме… обаче сред трениращите не е така.
Преди месец през октомври 2017-а излезе 16-и том на Енциклопедията на таекуон-до. Само по себе си „16-и том“ е сензация, доколкото всеки жълт колан е запознат, че таекуон-до е „научно обоснован способ за самоотбрана“, описан в 15 тома на Енциклопедията. Енциклопедията на генерал Чой Хонг Хи е нещо като Библията. И има 15 тома, не повече!
Въпросният 16-и том тепърва ще предизвиква анализи и тепърва предстои да се докаже в практиката. Тя в таекуон-до е една — единствена: тренировъчната зала (доколкото таекуон-до вече не е метод на обучение в корейската армия). Засега за 16-ия том у нас знаят единици… защото колкото и много да са трениращите, единици са доказали, че виждат в таекуон-до и нещо повече от поредния спорт… Както и, че най-важното е освен да се запази оригиналният характер на бойното изкуство, така и то да продължи развитието си, без ограничения.
16-ият том е посветен на формите в таекуон-до и невероятно голяма част — на две сравнително малко познати форми, които само с появата си променят досегашната концепция за „24 форми — 24 часа…“. Ко Данг — заместеният тул и У Нам — забравеният тул.
И какво ще стане сега?
„Дописаният“ 16-и том (400 страници!) с двете нови форми разбива ли концепцията на Генерала? И ако някоя школа (у нас — клуб) потърси приложението им и ги разучава, и ги тренира, следва ли, че се отклонява от Библията? Какво ще стане със спортния аспект на таекуон-до, където дисциплината „тул“ е една от петте състезателни дисциплини, при това по престиж — веднага след спаринг?
За някои школи по света двете форми не са тайна (Както се практикува така нареченият „традиционен тул“ — Хионг, за който у нас не се знае почти нищо…). За нашия начин на възприемане на таекуон-до, двете форми граничат със сензация.
Ко Данг, „заместеният тул“, е форма с любопитна история, доколкото се налага като алтернатива на спорния тул за втори дан — „Джуче“. Джуче е тул, който с физическите качества, които изисква, навремето изглеждал за некорейците практически невъзможен за изпълнение… Не говорим „да изглежда прилично“ за хора с наднормено тегло, за несъстезатели, за по-възрастни таекуондисти… Човешката упоритост обаче няма граници и „Джуче“ — „запазена марка“ само на севернокорейците в продължение на десетилетия, вече е все по-изпълним и за „некорейците“, които някак си успяха да го усвоят…
Обаче, освен, че е физически труден, върви и със спорната идеология „джуче“ — „скандална“ политическа доктрина, по днешните разбирания… И така по целия свят, голяма част от този свят — „демократичен“, на тренировки, състезания, демонстрации… некорейци трябва да играят… и да скандират името на съмнителна политическа доктрина. (Тъй като всеки тул завършва с извикване на името му… За което доста хора признават, че се чувстват смутени най-малкото да викат „джуче“… а някои дори го олицетворяват с фашизъм…). Нещо, което в годините не малко майстори и немайстори са отказвали да правят… Дотолкова, че в някои държави на състезания дори е допустимо вместо „Джуче“ таекуондистът да има право да играе „Ко Данг“… Все още обаче това е повече в областта на екзотиката и тежкия компромис.
У Нам е „забравеният тул“, който по ред причини е променен и днес за втори дан се играе Чунг Джанг. Практикува се в някои школи по света, но откриването дори на любителски видеозапис в интернет е предизвикателство. Смътно се говори, че е забравен като неудобен… по политически и други съображения заради човека, чието име носи… В 16-и том има детайлна информация за двете форми кога и как се развиват, защо… Как и защо У Нам е изпаднал и изместен… тепърва тези, които се интересуват, ще поровят… за да разберат. Сега сме на етап, в който „го откриваме“…
Технически двете форми Ко Данг и У Нам сами по себе си се тренират така както всяка една форма в таекуон-до, разбира се като се достигне съответното ниво. Едната е за втори дан, другата — уж за след четвърти. Поредица от логически свързани блокове и удари, атаки и контраатаки, защити и нападения…. Просто още две форми в таекуон-до… и в никакъв случай не изискващи невъзможни физически качества.
Тук може да се каже, че тренировката на форми е много съществена и изключително полезна част от заниманията с таекуон-до. Освен връзката с традицията, формите развиват издържливост, баланс, самоконтрол, контрол на дишането и ред други физически качества. Тренировката на 24 (или 26?) форми дори веднъж седмично сама по себе си е добра гимнастика за ума. Не на последно място детайлите във формите дават възможност за практически безкрайно усъвършенстване. Отделно предизвикателството да „предадеш“ възможно най-правилно формите на по-ниските степени от теб, което се случва на всички.
Да отхвърлим ли диретно двете форми Ко Данг и У Нам с аргумента, че не се състезаваме на тях и не са ни нужни на изпити… Да се оправдаем с „оригиналния характер“ на таекуон-до и да се позовем на главата „Таекуон-до и имитаторите“ в оригиналното издание на Енциклопедията.
Толкова ли е просто?
Историята на написването и разпространението на 15-те тома на Генерала е сравнително известна. Впечатление прави огромният брой хора (майстори, инструктори, таекуондисти, състезатели, участници в демонстрационни отбори… и т.н.), ангажирани с техники, демонстрации, семинари… разпространение на таекуон-до по света. Различно от впечатлението за чиновническо — административно — формален подход в последните десетилетия, изобразяван от костюми за хиляди долари и умишлено подчертавана недостъпност, разграничаване от „масовката“, своеобразен съмнителен „елит“ — VIP в таекуон-до, както и недоказани технически умения. Да не говорим за морални ценности, които са отмествани абсолютно клише…
16-ият том е издаден от американците Nick Campbell, Catherine Galvin, Paul Bailey, Indra Talip & Jon Lennart Lobak. Външно наподобява уникалното 15-томно издание. Вътре, дори на пръв поглед, разликите са очевидни: снимките на техниките във формите вече не са на корейци; названията на техниките вече са описания на английски, а не — традиционната корейска терминология, зазубряна наизуст в продължение на десетилетия за изпита за първи дан… За показване на приложенията на техниките във формата партньорът използва дори стълба… Масови изпълнения на формите на знакови места, с които са свързани названията им… И още, и още…
Излизането на 16-ия том на Енциклопедията е факт, доколкото някой се е осмелил да „допише“ абсолютния авторитет. Както казахме, бъдещето му ще се определи от това доколко ще бъде възприето в школите по света, в неолимпийското, аматьорско таекуон-до (спортно-състезателното изглежда значително по-консервативно).
Ще има ли нов живот за „забравения тул“ и „заместения тул“? Как да увеличим денонощието до 26 часа… като е 24? Подвеждаме ли начинаещите като им разказваме световно известната формулировка за тул?… Какво ще стане, ако утре на изпит за трети дан някой пожелае да играе Ко Данг, защото твърди, че убежденията му не позволяват да пропагандира „джуче“…
Доколкото единственото сигурно нещо е промяната, бъдещето зависи от това — колко сме гъвкави да възприемем доброто от нея, колко сме устойчиви да не отстъпим пред съмнителното и колко сме мъдри — да разграничим едното от другото.