30 години от първия организиран таекуон-до лагер
Архивни снимки от преди близо 30 години ни връщат към любопитен момент от развитието на таекуон-до — първия документиран лагер. Доколкото провеждането на спортни лагери (включително и по таекуон-до) днес приемаме като изначална даденост, интересно е да видим как е изглеждало това в началото.
Въпросните кадри са от личния архив на майстор Красимир Гергинов (основател и главен инструктор на АВС Таекуон-до клуб, София) и показват моменти от тренировките на открито в Поморие от лятото на 1991 г.
На снимките са корейският майстор Ким Унг Чол, 6 дан таекуон-до, Красимир Гергинов, Асен Асенов, Десислава Кирова (днес по-известна като Дейзи Ланг), Иво Николов, студентът от Йордания Халид (тогава I дан WTF — олимпийско таекуон-до и на снимката със съответния добок).
Към 1991 г. джудо залата на Висшия институт по физкултура (ВИФ) е домакин на тренировките по таекуон-до с корейския майстор Ким Унг Чол. Именно част от трениращите там виждаме и в Поморие. В следващите десетилетия спортно-техническите лагери се развиват до мащабно и разнообразно ниво, но импровизираните кадри от Поморие са важни заради няколко неща.
Без никакви претенции, реклама или удобства, Поморие става домакин на своеобразния лагер по таекуон-до заради ниските цени на почивната база към онзи момент.
Тренировките така и се провеждат на плажа през цялото време, където са атракция за почиващите. Самият кореец пък за около седмица в населеното място предизвиква интерес у доста хора с възможността на живо да се види човек, свързан с познания в източната медицина. Присъствието на корееца тогава е водещият фактор за заниманията с таекуон-до, а инициативата за лагера и изпълнението й са дело на Красимир Гергинов и част от трениращите във ВИФ. Чуждестранни студенти, следвали към онзи момент във ВИФ, и преди това тренирали таекуон-до в своите страни, в София се присъединяват към групата във ВИФ. Включването им в тренировките е било още един източник за изучаването на техниките в корейското бойно изкуство. Впоследствие — и за създаването на контакти с таекуондото на други държави.
Доколкото лагерът е импровизиран, е важно, че вече се е мислило и в тази насока — за обмяна на опит, за тренировки извън залата и т.н. Много от идеите за лагер по таекуон-до, тренировъчна програма, опит и т.н. В следващите десетилетия Красимир Гергинов реализира в практиката на АВС таекуон-до клуб (сутрешни кросове, тренировка в морето и др.). Идеята за тренировки на открито присъства изначално и в Енциклопедията на таекуон-до, създадена от неговия основател корейския генерал Чой Хонг Хи, което прави още по-лесно възприемането на лагерите.
Към лятото на въпросната 1991 г. вече е било факт първото посещение на българи в Корея целенасочено за тренировки по таекуон-до (вижте повече ТУК), както и участието на българи в Седмото световно първенство по таекуон-до I. T. F. (вижте повече ТУК). Същата година се провеждат и две състезания по таекуон-до, всяко от които 30 години по-късно днес е известно като републиканско първенство.
Спортните събития съвпадат с бурно развитие на печата, включително и спортния, където откриваме и доста статии за бойни изкуства, включително и за таекуон-до. Доколкото те отразяват предимно официалната част (състезания, сформиране на асоциации и федерации и клубове), за ежедневието на трениращите бойни изкуства свидетелстват само отделни разкази. Към онзи момент интернет е все още слабо достъпен, а такива неща като свободни видеа от тренировки са немислими.
Кадрите от Поморие са и свидетелство за развитието на фотографията в областта на бойните изкуства (доколкото имитират изпълненията на техниките, показвани основно на снимките в Енциклопедията на таекуон-до и западните вестници и списания).
(На тях виждаме и незастроения към онзи момент централен плаж на града).
Иначе годината 1991-а реално е почти две години от началото на промените след 10 ноември 1989 г. Фактически тогава започва т.нар. преход към пазарна икономика: Февруари 1991-а г. са освободени цените на стоките (след което скачат няколко пъти). Продължава активната външна миграция и все така много млади българи се възползват от възможностите да заминат и да работят навън. В много отношения това се отнася и за занимаващите се със спорт и бойни изкуства (доколкото всеки се опитва да реализира труда си със съответно заплащане). Факт са и първите българи — таекуондисти, останали зад граница (всеки със своите мотиви и съответните емоции около тях).
Популярни са професионалните желания за каскадьорство, участия във филмови продукции, както и възможностите на професионалния спорт (за таекуондистите в следващите години предимно на кик бокс или бокс). Провеждат се и демонстрации по таекуон-до на обществени места, където неизменно предизвикват голям интерес.
Покрай криминалната обстановка в началото на `90-те години, много модерна става т.нар. самоотбрана. На практика, освен спортно-състезателния аспект, огромна част от трениращите бойни изкуства тогава се „запалват“ именно от възможностите да се научат как да се защитават в различни ситуации. Самоотбраната остава сред водещите причини хората да се записват на таекуон-до в продължение на десетилетия (независимо, че с годините и това разбиране претърпява съществени промени). Така демонстрацията на техники от бойни изкуства (на снимките от Поморие) днес показва не само спортно-техническите възможности на тогавашните таекуондисти, а свидетелства и за това — как си е пробивало път бойното изкуство в тогавашното общество, вече реално, с възможности за практикуване (а не само да се гледа на снимки и филми).
В този смисъл, снимките от лагера в Поморие са ценен източник за част от пътя на таекуон-до.