30 ГОДИНИ ОТ СВЕТОВНОТО ПЪРВЕНСТВО ПО ТАЕКУОН-ДО I.T.F. В МОНРЕАЛ (1990 Г.) И БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ В НЕГО

(или когато таекуон-до имаше едно състезание годишно)

За няколко месеца пандемията върна обичайния таекуон-до живот до нивото на тренировки (където са възможни), и ликвидира обичайния гъсто населен със събития спортно-състезателен график от последните десетилетия. При липсата им, нека опитаме да видим — как е изглеждала година, в която за трениращите таекуон-до е имало само едно спортно събитие (примерно 1990-а).

В статията „30 години от първите организирани таекуон-до тренировки на българи в Корея“ вече разказахме как през лятото на 1990 г. българи провеждат за първи път организирано тренировки по корейското бойно изкуство в неговата родина. Това е било част от подготовката им за участие в Световно първенство.

В българската група, тренирала в Корея, са Борис Илиев, Константин Величков, Господин Господинов, Страхил Гудман, Иво Шиндаров, Илия Личев, Аспарух Николов, Красимир Гергинов и Веселин Михайлов. На Световното първенство в Монреал като тогавашния национален отбор на България заминават Красимир Гергинов, Борис Илиев, Константин Величков, Господин Господинов, Страхил Гудман, Илия Личев и Веселин Михайлов.

Така, през настоящата 2020 г., се навършват и 30 години от организираното участие на българи в Световно първенство по таекуон-до I.T.F. след началото на т.нар. преход. (За първи път българи участват на Световно първенство по таекуон-до I.T.F. през 1988 г. в Будапеща, но Световното в Монреал, Канада, се случва да е първото след т.нар. демократични промени. И вече обстоятелствата са коренно различни).

Седмото световно първенство по таекуон-до I.T.F. се провежда от 18 до 21 август 1990 г. в Монреал, Канада. Официалният плакат на съобщава, че регистрирани били повече от 450 състезатели от 40 страни. Информация за българското участие събираме от един от състезателите тогава Красимир Гергинов (и до днес останал в таекуон-до като основател и главен треньор на столичния клуб АВС), от негови съотборници и тренирали и таекуон-до, както и от видео от състезанието и от архивни материали.

В общественото пространство от онзи период е известна информацията, че почти всички от българските участници тогава са избрали да останат в Канада и на практика в България се завръща само един от тях — Красимир Гергинов. Случката не е необичайна за първите години на демокрацията, когато много състезатели от бившия източен блок избират да останат на запад след някое спортно състезание.

Иначе накратко за българските таекуондисти в Монреал може да се каже още, че са основно трениращи в тогавашния ВИФ „Г. Димитров“.

Всички те са били приети с други спортове предишните години и впоследствие се ориентират към тренировките по таекуон-до „при корееца“ (както е известно, с оглед на бурното развитие на интереса към занимания с бойни изкуства). Към 1990 г. във ВИФ (НСА от 1995 г.) тренировките по таекуон-до води корейският майстор Ким Унг Чол, тогава 6 дан. Той самият тогава не заминава за Световното в Монреал, така че нашите правят и първите си стъпки като извеждащи треньори сами.

Състезателите имат вече и своите степени — черни колани в системата на таекуон-до, доколкото вече е била утвърдена практиката на изпити и сертификати в бойното изкуство.

Подготовката на българите за Монреал преминава в двете таекуон-до дисциплини тогава — форми (тул) и спаринг. Участват само индивидуално.

В крайна сметка трима от отбора излизат и играят реални срещи срещу съперници от други държави. Двама от тях записват и по една българска победа в срещите на спаринг.

Самото им представяне в спортната зала „Клод Робилияр“ в Монреал към момента е повече за натрупване на опит и възможност „на живо“ да видят как протича едно световно първенство, с оглед перспективите за развитието на това бойно изкуство. Което е от голямо значение за времето си (в условията в България тогава — без интернет, без натрупания архив от видео, без досег до преведени международни правилници и състезателни наредби).

В платформите за видеосподеляне и днес е достъпен и запис на демонстрацията на корейския отбор по време на Световното първенство (https://www.youtube.com/watch?v=mN4nExyhlPE). Доколкото демонстрациите днес са вече известни, трудно може да си представим какво е означавало тогава да я видиш на живо. В нея се вижда корейското ниво към онзи момент.

Подобни събития впоследствие са повод част от хората, които развиват таекуон-до в България, да пожелаят и да работят за това — в следващите години корейски демонстрационен отбор да гостува и в България.

Около шампионата друго известно е, че по традиция Световното първенство е било съпътствано и от Конгрес на Международната таекуон-до федерация тогава. На същия конгрес тогавашната Таекуон-до федерация на СССР е приета за член (независимо, че в следващите месеци СССР постепенно се разпада).

От съседните балкански държави все още я има Югославия. В мъжкия им отбор тогава се състезава Томаш Барада (към днешна дата — 6 дан таекуон-до ITF, вицепрезидент на Олимпийския комитет на Словения; 3 пъти световен шампион и 6 пъти европейски шампион на ITF и европейски и световен шампион на кик бокс; със своя школа по таекуон-до и кик бокс в Любляна).

Друго известно име от тогава е от мъжкия отбор на Полша, Ярослав Суска (към днешна дата — всепризнат състезател на тул, с много титли от световни и европейски първенства и с едни от най-популярните видеоклипове в интернет с 24-те форми на таекуон-до, използвани и до днес за обучение).

По географията на това Световно е интересно още, че към август 1990 г., когато се провежда, Германия още не е обединена и има ФРГ и ГДР (обединяват се октомври същата година), Чехословакия още не се е разделила (това става 1993 г.), както и други любопитни моменти от тогавашния свят.

Любопитно е още, че към 1990 г. Монреал вече за втори път става домакин на Световно първенство. В канадския град през 1974 г. е проведено първото въобще Световно първенство по таекуон-до I. T. F., доколкото е известно — с представителство на 24 държави.

Към август 1990-а, в България още няма и година от така нареченото начало на демокрацията (след 10 ноември 1989 г.). Периодът е характерен с много промени и бурно развитие на различни бойни изкуства и бойни спортове, формиране на клубове, асоциации, зали, групи и постепенно нарастване на трениращите (с оглед на възможността вече свободно да се практикува).

За трениращите таекуон-до в самото начало е било и решаването на казуси като: правилник и съдийски критерии, формиране на национален отбор, републикански първенства и др. Казуси, често пъти тогава решавани с много емоции, компромиси от участниците, взимане на непопулярни решения (или въобще вземане на някакви решения), търсене на мнения и опит както от корейските инструктори по таекуон-до, така и в международната практика.

Така до организацията и заминаването в Монреал на българите се стига след решаването на редица въпроси, много от които са възниквали за първи път за времето си.

Сред тях са — контакти, визи, финансиране, пътуване, и други предизвикателства, решавани без съвременния достъп до интернет и без натрупания с годините бекграунд в таекуон-до. Ценно съдействие тогава им оказва и професор Светослав Иванов, тогавашен преподавател във ВИФ „Г. Димитров“, известен с научния си принос в спорта и големи заслуги за развитието на бойните изкуства, впоследствие ректор на висшето спортно училище.

Доколкото всяко състезание е трупане на опит, Световното първенство в Монреал изиграва своята роля към онзи момент за трениращите таекуон-до в България.