ЗА ТАЕКУОН-ДО, АСЕНОВГРАД И ЕДНА СНИМКА НА 35 ГОДИНИ

7 min readOct 3, 2023

· Как се създава първият клуб само за таекуон-до извън София?

· Как близо 10 000 души наблюдават демонстрация по таекуон-до в Асеновград през 1989 г.?

· Кой стои зад фотоапарата, направил една от най-споделяните в интернет в България снимки в средите на таекуон-до?

· Какъв е споменът за първото идване на корейския майстор Ким Унг Чол в България през 1985 г.?

За това разговаряме с Антонио Стамболийски от Асеновград. През септември 2023 г. заедно с отбора на ABC FIGHT CLUB, той бе на Европейското първенство по таекуон-до GTF в Северен Кипър. С майстор Красимир Гергинов ги свързва дългогодишно приятелство. От времето, когато са тренирали заедно с корееца Ким Унг Чол.

Поводът за разговора е една снимка. Черно-бяла, много известна в таекуон-до средите. Споделяна стотици пъти. В някой момент някой я е направил цветна — с възможностите на съвременните компютри. Днес, 35 години след събитията, разказваме за нейния автор. Показва ни и оригинала.

Снимката е направена с фотоапарат „Смяна“ от Антонио Стамболийски през 1989 г. на входа на тогавашния Висш Институт по физкултура (ВИФ) „Георги Димитров“, днес Национална спортна академия (НСА) “Васил Левски”. На нея са мъже и жени, свързани със спорта и бойните изкуства в тогавашна България, Гърция, КНДР. Наричат я Групата на Ким във ВИФ.

В интернет пространството снимката често е споделяна с коментара “Тук са почти всички, които създадохме Тае Куон До в България”. На нея е корейският майстор Ким Унг Чол, тогава V дан, вече преподавател във ВИФ. На нея е и изключително популярният в тези среди кореец майстор в те кион Хван Джън Нам (1929–2005), участник в Корейската война 1950 — 1953 г., впоследствие дошъл в България по политически, дипломатически, военни, спортни и кой знае какви още причини. Евгени Тодоров от Станке Димитров (днес Дупница). Красимир Гергинов, създател на клуб АВС. Борис Илиев от Лом, по тове време студент във ВИФ с профил бокс, и състезател на ЦСКА по бокс. Участник в Световното първенство по таекуон-до ITF Будапеща 1988 г. Треньорът по бокс Палми Ранчев — той е и първият, който публикува тази снимка. Илия Найденов, Господин Господинов. Титомир Дамянов (участник в Световното първенство по таекуон-до ITF Будапеща 1988 г.), София Дамянова (тогава София Цветкова — национален състезател на България по гребане). Двамата днес са в Канада, а дъщеря им Нанси Дамянова (родена 1991 г. в Париж) представя Канада на Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. Иво Шиндаров, Тодор Илиев, Иван Котев, Михаил Георгиев. Бойко Панчев — участник в българския национален отбор по таекуон-до на Световното първенство през 1988 г. в Будапеща, Унгария (за част от тях четете още ТУК). Студентът във ВИФ от Гърция Георгиос Пападиотис, през ‘90-те национален състезател, а днес председател на една от федерациите на Гърция по таекуон-до ITF. Друг гръцки студент — Сакис Пазвантис от Ксанти, който следва физиотерапия във ВИФ, и също е бил на тренировките (разпознава го Стела Стайнова, негова състудентка). Студентът от Йордания Халид Хоссейни, който следва висшето си образование по кинезитерапия в София, а преди това е тренирал таекуон-до WTF и е дошъл тук с първия си дан... (за него четете още ТУК). И други. Третият кореец на снимката е единственият, който не е от трениращите таекуон-до във ВИФ, а предстои да уточним и още някои от имената на хората.

Всеки от тях има своите спомени и своята таекуон-до история за тези години. Всеки разказ е субективен. Всеки текст — също. Има обаче и факти — с години, със снимки, с документи. В следващите редове разказваме с факти, които Антонио Стамболийски бе любезен да сподели с нас.

В България се запознават с таекуон-до по различни пътища — чрез живелите и тренирали зад граница и чрез учениците на корейските майстори. Във ВИФ някои от първите студенти по таекуон-до казват, че се записват основно „заради Корееца“. От началото на 90-те години са някои от първите с висше образование по таекуон-до. Почти винаги съчетано с другите им специалности, често учител по физическо или треньор по вид спорт. Единици от тях и днес се занимават с таекуон-до. Първото идване на корейския майстор Ким Унг Чол в България е през 1985 г. За уреждането на статута му на преподавател в тогавашния ВИФ съдейства много Светослав Иванов, известен в тези среди като Цапето. 1988 г. е поканен за втори път в България.

Следващият разказ е за това — как от Групата на ВИФ таекуон-до отива в Асеновград и региона. Помага едно име — Антонио Стамболийски.

Роден е на 19 ноември 1966 г. в Асеновград. Семейството му е спортно, с родители — треньори и физкултурни дейци. Стамболийски влиза в първата група на корееца Ким, във ВИФ от 1986 г. По това време е студент със специалност футбол, футболист на „Пирин“ Гоце Делчев. Попада в Групата на Ким покрай увлеченията си в бойните изкуства, дотогава — карате. В Асеновград от години тогава има много силен интерес към бойните изкуства; по това време — и към т.нар. Българско бойно умение. Именно неговият създател Георги Велев (днес на 82 г.) е човекът, който е привлякал много асеновградчани към бойните изкуства още преди промените у нас. “Велев е една истинска легенда в бойните изкуства, основоположник на Българско бойно умение, но не само. Той е човекът, запалил в много хора искрата и интереса към източните бойни изкуства и много от тези събития се случват в резултат на този интерес”, спомня си Антонио.

Спомня си, че кореецът не е приемал всеки; избирал си е трениращите по свои принципи, понякога неразбираеми за желаещите. Някои започват, след като за тях се застъпват вече трениращи. Стамболийски не взима никога степен в таекуон-до — казва, че още тогава е бил извън тези неща. Тренирали доста повече часове от днес. Нямат спомен за графици, за условия — „когато е свободно“. Почти всички са единодушни, че първите групи започват върху дъски — дървените подове от паркет във физкултурни салони. Залата по борба и джудо във ВИФ, където Ким е водил, с тепих, е била направо изключение.

След 1986 г. с месеци пътували с корееца Ким Унг Чол с влака от София до Пловдив и после до Асеновград. Там тренират таекуон-до. Често — по поляните. В някой момент асеновградчани тренират във физкултурния салон на училище “Христо Ботев”. Казва, че от 1986 г. и в следващите години това са първите организирани тренировки по таекуон-до у нас извън София, с корееца.

През 1989 г. в Асеновград се състои първата демонстрация по таекуон-до. Събитието е официално и влиза в културния календар на общината за празника на града. Запознати твърдят, че е най-масово посетената таекуон-до демонстрация у нас — на тогавашния стадион “Шипка” в Асеновград се събират близо 10 000 души — по местата и правостоящи. Демонстрацията правят Ким Унг Чол и трениращите от ВИФ. След края й раздавали автографи на публиката направо върху дъските, счупени с таекуон-до удари.

Същата 1989 г. през лятото Антонио Стамболийски създава клуба за таекуон-до „Асеновец“. Следващите години се събират много млади хора, а многобройните гостувания на корееца в Асеновград водят до много добра техническа подготовка. След Стамболийски групата е поета от Георги Шишков, завършил НСА с таекуон-до, който е първият личен треньор по таекуон-до на Станимира Петрова — днес световна и европейска шампионка по бокс.

От това време си спомня и решаването на много задачи около престоя на корееца в България. Свързва ги близко приятелство и много съвместни младежки житейски събития. Българите от този кръг използват всяка възможност да тренират с корейски майстор. Пак тогава в Асеновград идва и друг корейски майстор, Ким Чол Ман (5 дан), за да води групата.

От това време са и черно-белите снимки на корееца в Асеновград — най-често с мъже от региона, занимавали се дотогава предимно с карате или Българското бойно умение. Тренировките били спаринг, тул, основна техника, много чупене, много физическа подготовка. Кореецът е впечатлявал с ритници, както и с други техники, както и с възможността да се тренира бойно изкуство като се учиш лично от източен майстор.

Асеновград, 80-те години. Антонио Стамболийски (вляво) с корейския майстор Ким Унг Чол

Същата 1989 г. и в Пловдив се създава клуб по таекуон-до като разпространението му тръгва покрай трениращите от Асеновград. През ‘80-те години пловдивските каратисти вече имат традиции. Някои от първите таекуондисти имат техника, силно повлияна от карате. Сред първите таекуондисти в Пловдив са Георги Иванов, Николай Чилингиров, Ненко Мечков — взели черни колани по таекуон-до. Първият известен изпит за степени — черни колани за региона се провежда от корееца през 1989 г. в зала “Олимпиада 1980” в Пловдив. Впоследствие степените им позволяват да водят тренировки по таекуон-до в Пловдив и така те полагат основите на първия таекуон-до клуб в Пловдив, още в края на 80-те години.

С Антонио Стамболийски на Европейското първенство таекуон-до GTF, Кирения, Северен Кипър 2023 г.

** Материалът е любителски, авторски, некомерсиален, не претендира за изчерпателност и има възможност за още гледни точки. За въпроси и бележки — kacarskad@gmail.com

ОЩЕ МАТЕРИАЛИ ПО ТЕМАТА:

30 ГОДИНИ ОТ ПЪРВИТЕ ТАЕКУОН-ДО ТРЕНИРОВКИ НА БЪЛГАРИ В КОРЕЯ

Ноември 2020 г.

ЧЕТЕТЕ ТУК — https://shortly.bg/acf1H

***

30 ГОДИНИ ОТ СВЕТОВНОТО ПЪРВЕНСТВО ПО ТАЕКУОН-ДО I.T.F. В МОНРЕАЛ (1990 Г.) И БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ В НЕГО

Декември 2020 г.

ЧЕТЕТЕ ТУК — https://shortly.bg/b5LdN

***

30 ГОДИНИ ОТ ПЪРВИЯ ОРГАНИЗИРАН ТАЕКУОН-ДО ЛАГЕР

Януари 2021 г.

ЧЕТЕТЕ ТУК — https://shortly.bg/g2F1w